„КТО ПОЖАР СКОМОРОШИЙ ЗАЖЕГ...”
Сергей Георгиевич Стратановский (р. 1944 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КОЙ ЗАПАЛИ ШУТОВСКИ ПОЖАР
Кой запали шутовски пожар?
Ти ли, Вася, на смеха служител,
от комедиантски цех снабдител,
в огнена коприна шуте стар;
с весела душа си, тя сияй,
ах, люлеят се небе и твърд.
Да гори, да изгори докрай,
нищо. О, това е лека смърт.
Ударения
КОЙ ЗАПАЛИ ШУТОВСКИ ПОЖАР
Ко́й запа́ли шу́товски пожа́р?
Ти́ ли, Ва́ся, на смеха́ служи́тел,
от комедиа́нтски це́х снабди́тел,
в о́гнена копри́на шу́те ста́р;
с ве́села душа́ си, тя сия́й,
а́х, люле́ят се небе́ и твъ́рд.
Да гори́, да изгори́ докра́й,
ни́што. О́, това́ е ле́ка смъ́рт.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Стратановский
КТО ПОЖАР СКОМОРОШИЙ ЗАЖЕГ...
Кто пожар скомороший зажег?
Ты ли, Вася, ремесленник смеха,
Человек скоморошьего цеха
Весь обряженный в огненный шелк
И душа твоя, ах весела
И колеблются почва и твердь.
Пусть горит, пусть сгорает дотла
Ничего. Это легкая смерть.
1969 г.
---------------
Руският поет Сергей Стратановски (Сергей Георгиевич Стратановский) е роден на 5 декември 1944 г. в Ленинград. Завършва филологическия факултет на Ленинградския държавен университет (1968 г.). Работи като екскурзовод в Музея на Пушкин и в Ермитажа и като библиограф в Руската национална библиотека. Посещава неформални литературни обединения като „Клуб–81”, от началото на 70-те години публикува поезия в чуждестранни емигрантски списания и в самиздатски издания и антологии като „37”, „Аполлон-77”, „Вестник РХД”, „Часы”, „Эхо”, „Северная почта”, „Майя”, „Беседа”, „Третья волна”, „Стрелец”, „Нева” и др. Съосновател е на самиздатските списания „Диалог” (1980 г.) и „Обводный канал” (1981-1993 г.). Първата му поетична публикация в официалния печат е в сборника „Круг” през 1985 г., след което публикува поезия в списания и сборници като „Звезда”, „Арион”, „Молодой Ленинград”, „Зинзивер”, „Знамя”, „Новый Мир”, „НЛО”, „Интерпоэзия”, „Волга”, „Современная литература народов России”, „Русские стихи 1950-2000 годов” и др. Член е на Съюза на писателите в Санкт Петербург (1999 г.) и на Международния ПЕН център (2001 г.). Автор е на самиздатските поетични брошури „Избранные стихи (1968-1972)” (1972 г.), „В страхе и трепете” (1980 г.), „Ночной вахтер” (1983 г.) и на стихосбирките „Стихи” (1993 г.), „Тьма дневная” (2000 г.), „Niedaleko od Czeczenii” (2001 г.), „Рядом с Чечнёй” (2002 г.), „На реке непрозрачной” (2005 г.), „Оживление бубна” (2009 г.), „Buio diurno” (2009 г.), „Смоковница” (2010 г.), „Граффити” (2011 г.), „Иов и араб” (2012 г.) и „Молотком Некрасова” (2014 г.). Живее в Санкт Петербург.